Маркетинг план – пиар на българския град

Маркетинг план на българския град

 

Добрия кмет не мисли само за такса смет

едно интервю на Светослав Билярски  с Добрия кмет

Морската столица, градът на липите, градът на тепетата, градът на розите, градът на хумора… PR-ът на българския град не е от вчера.  Днес, повече от всякога е ясно, че кметът е мениджър, който трябва да се погрижи и за комуникационната стратегия на града.

Разкрачен между двата мандата, Добрия кмет е намерил време за мен и ме посреща в кабинета си. Докато си записава нещо в тефтера, секретарката ми донася чаша минерална вода. Вниманието ми привлича огромната му бибилиотека. “Човек се учи непрестанно – усмихва се моят домакин. Неслучайно казват, че мозъкът е единственият инструмент, с който можеш да си служиш непрекъснато – дори докато пътуваш, вечеряш или си във фитнеса.” Разговорът ни започва с признанието, че за него въпросът отдавна не е “Защо ми е PR?”, а “Как да го направя?”. “Преди 2000 години Сердика става известна с минералните си бани и славата й достига чак до Рим. През социализма Димитровград се промотира на гърба на трудово-бригадирската еуфория. Станке Димитров, Благоевград и Толбухин заложиха на номенклатурни имена и закономерно намериха място в стихосбирките на конюнктурните поети. Петрич извади късмет със светлия образ на Ванга, да не говорим за Правец – с нечий още по-светъл образ.” Добрия кмет вече осъзнава, че:

Идеите за PR са навсякъде около нас и ако не ги откриваш, значи не гледаш достадъчно добре.

Той търси уникалното в своя град – има ли наоколо морета, планини и небета? Има ли статуи, кули, скални рисунки на първобитни хора? Има ли специфични суеверия, ритуали, музикални инструменти или празненства? Има ли известни певци, артисти и спортисти родени там? Има ли уникални регионални ястия, питиета или местни продукти? А ако няма, Добрия кмет ще си ги измисли, а после ще им спретне един добър PR.

Архитектура

Архитектурната атракция си остава най-убедителният начин да се създаде ярък образ на града – Париж и Айфеловата кула, Барселона и Гауди, Москва и Кремъл, Рим и Колизея, Пиза и наклонената кула, Рио и Христос, Ню Йорк и Статуята на свободата. Това е всеизвестното архитектурно лого на града. Представете си какво биха представлявали Търново без Царевец и Балчик без своя “ботанически дворец”. Ако няма архитектурна забележителност, тя може да се построи. “Но статуята на София пред ЦУМ трябва да ни е обеца на ухото – цъка с език Добрия кмет – ако не успееш да направиш нещо наистина ефектно, по-добре e да не правиш нищо…” Рядък шанс за съчетаване на естетика с функционален бенефит предлага Видин – там се надяват на моста над Дунав като евреите на Месия. Той би оправил всичко – и имиджа и икономиката.

Продукт

Ако няма дворци и мостове, Добрия кмет ще измисли друга атракция. Доста български градове са известни с хранителните си продукти. Виното е истинско вино само ако е от Мелник, ябълките – от Кюстендил, халвата – от Ябланица. Самоков е известен с картофите, Сунгуларе с ракията, Любимец с дините, а Русе… с русенското варено. Блестящият PR успя да създаде на Севлиево ореол на български Клондайк, само че за добив на файанс и тоалетни чинии. Свиленград се слави с митничари, а навремето плевенчанки превърнаха ШЗО в бленувано място за изкарване на казармата. Лошо няма – това също си е слава.

Събития и развлечения

Но в нашия град няма паметници и няма продукти, какво да направим? Организираме събитие! В испаското градче Буньол са измислили боя с домати. В Рио има карнавал. В Холивуд раздават “Оскари”. “Какво още не е правено?” – пита се Добрия кмет. “Фестивал на кебапчето!” – отговоря си той и ми намига доволен от себе си. Разбирам, че вече го е предвидил в предизборната си програма. С това ще нацели избирателя право в сърцето. Времето на ленинските съботници за почистване на града отмина безвъзвратно, но виж, за съботник на теферич всеки е готов. Бирфестовете вече се превръщат в традиция, но бири много и те ни разделят, а кебапчето е едно и пред него всички сме равни.
На казино в Лас Вегас, на гондола във Венеция, на опера в Милано, на карнавал в Рио, на дискотека в Ибиса – развлеченията също са добра опция. Привличат инвеститори, помагат за популяризиране на местните продукти и подхранват шовинизмa на гражданите. “Нека колегите се запитат – защо хората идват в моя град? Ако отговорът е на Пловдивски панаир или на кални бани – добре. Ако не – да сформират клуб за изследване на Царичинската дупка, състезания с охлюви в град Лъки или Love-парад в Карнобат! Каквото и да направят е по-добре от това да стоят със скръстени ръце – разпалено обяснява моят домакин. Ето колегата от Каварна е истинският днешен пионер на ивент-кметуването!”

Рекламни лица

Националните герои също са добра реклама. И тук вече не става дума за Ботев и Левски, а за Слави и Стоичков. Учиндол не е Грейсленд, но покрай Слави нищо чудно и да стане някой ден. Рапърът Мишо Шамара се наложи с фюжън между твърд уличен жаргон и мек варненски диалект, а Ванко 1 вкара регионалния пловдивски джингъл “майна” в устите на рапъри от цялата страна. Откакто в Поручик Чунчево закъкри лютеницата на Стефан Софиянски селото стана част от политическата ни география.
Може да се използват и измислени герои. Хиляди туристи пътуват до Лапландия, страната на Дядо Коледа. Парка на Дракула в Румъния е тотален хит. Въпрос на време е някой южен български град да се обяви за родно място на Баба Марта – кой ли ще се сети пръв. Добрия кмет развихря въображението си: “Бай Ганьо е идеалното рекламно лице на Свищов – родния град на неговия баща. Една гостилница с това име несъмнено ще бъде “смашинг съксес” в студентския град.”

Музеи

Що се отнася до музеите, те може да се отупат от прахта и мухъла. Защо да търсим сензационни находки отпреди 2000 години, когато дори героите отпреди 2 години вече са забравени? В Ню Йорк и в Берлин откриха музеи на секса и еротиката, с отлично вървящ мърчандайзинг – презервативи, белезници и списания… Една от най-големите забележителности на Лондон е музеят на известността “Мадам Тюсо”. Кое общобългарско качество можем да музеифицираме? Може би Глупостта? България си плаче за Музей на тримата глупаци – пълен с родни книги, филми, скулптури и с восъчна статуя на депутата по-известен като “Тъпото” – политически некоректно, но все пак ефектно.

Името

Има градове и селища, които са по-известни, отколкото познати. Каспичан, Бусманци, Сусурлево – когато нищо вече не може да помогне, значи е време за name-лифтинг. Това просто означава, че Михайловград се превъръща не в традиционното Кутловица, а в имиджовото Монтана. Само заради името си Каспичан е отнесъл безброй шеги и обиди по свой адрес. А градът е гордо разположен между Плиска, Преслав и Мадарския конник – колко по-подходящо би било той да се нарича Тангра! Говедарци постепенно загуби славата си на център на волните студетски приключения. И нищо чудно – в ерата на брандинга неговото име не звучи никак секси. Виж, Венера е вече нещо друго – името на покровителката на любовта би му прилягало много по-добре. Да не говорим за Дупница, име което също изглежда неспасяемо…
“Всъщност името Дупница вероятно идва от дупките, с които неговите кметове трябва да водят всесезонна борба – шегува се Добрия кмет, но изведнъж става сериозен: Със сигурност най-скучният начин за провеждане на кандидаткметска кампания е да мънкам за решаване на ежедневните проблеми – данъци, такси, жалби срещу незаконни строежи и бездомни кучета… Тази песен вече сме я слушали и едва ли предизборните клишета още хващат дикиш.” Добрия кмет отдавна е осъзнал, че на PR-ът на града е PR и на самия кмет.
Докато ме изпраща Добрия кмет разперва безпомощно ръце: “Досега не ми е известно в предизборната програма на някой колега да е залегнало разработването и прилагането на стратегия за маркетинг на града.” Но Добрия кмет се сеща да таргетира и аудитория с по-широк мироглед. Ако на всичкото отгоре спечели и изборите – тогава ще спечели и целият град.

Публикувано в Маркетинг, Реклама с етикети , , , , , , , , . Постоянна връзка.