Маркетинг план – Половин чаша

Маркетинг План

 

 

публикувано в списание Мениджър 2004 г.

 

Знаете ли какво е общото между ламинирания паркет и интернет секса? Това, че и двете не са това, което са. Но “over promising” имената, с които са окичени безспорно подпомагат тяхната растяща популярност. За добро или лошо езикът притежава превъзходната способност да превръща недостатъка в преимущество, песимизма в оптимизъм и полупразната чаша в полупълна.

 

Спомням си как преди години радостно заявих на един медиен магнат, че слушам само неговото радио “защото само то се хваща в колата ми”. Мисля, че се обиди. Очевидно трябваше да кажа, че го слушам “защото то е с най-добрия обхват” – това вече щеше да е комплимент… За жалост не си бях взел поука от говорителя на Буш – вместо да заяви, че президентът е излъгал за атомната програма на Ирак, той обяви, че “думите на президента са били частично верни”! Поучете се позитивния патос и помислете добре дали сред края на преговорите с бизнес партньорите си да кажете, че “срещата дава малки надежди да се постигне съгласие” или да развалите настроението на колегите си със: “срещата не дава големи надежди за съгласие”.

 

Можете да откриете приложението на евфемизацията навсякъде – в ежедневното общуване и в международната политика, на работното си място и когато сте в отпуска. Ако погледнете на настоящата си работа с очите на оптимиста ще установите, че във вашата компания няма недостатъци, а има много възможности нещата да се правят по още по-добър начин. Сега вече няма да казвате “моят колега е неопитен”, а “той тепърва ще развива заложбите си”.

 

Разбира се може само да се надявате, че и приятелите ви не си мислят за вас: “той кисне на тази работа вече седма година защото не може да си намери нещо по-изгодно”, а “той е много лоялен служител”. Когато искате да прекратите срещата със своя подчинен, може да го направите с грубото “излез от стаята” или с любезното “няма да те задържам повече” – той ще ви разбере и в двата случая. Само, че в единия случай той може да напусне не само стаята, но и компанията.

 

За жалост комуникацията не е всесилна и може да промени единствено представата за продукта, но не и самия продукт. Ако по време на полет стюардесата обяви, че “самолетът няма да катастрофира” вместо да ви успокои, че “полетът ще приключи успешно”. Този анонс не променя нито техническото състояние на самолета, нито повишава вероятността самолетът да се разбие, но със сигурност променя количеството на използваните по време на полета пликове против “прилошаване”.

 

Навремето слоганът на Ретро радио беше “Не бъдете демоде – бъдете ретро” – отличен пример за вечен оптимизъм. Открийте разликата между “бъдеща майка” и “бременна” – едното е щастливата развръзка, а другото – “бремето”, което й пречи да е пълноценна. Какво ще кажете за екскурзия, която в рекламата си обещава “дълго да се наслаждавате на прекрасната гледка докато пътувате”? Звучи добре, но песимистът би продължил да мрънка, че най-вероятно транспортът ще бъде ужасно бавен.

 

Бъдете позитивни – обявете икономически изостаналия район за “предлагащ уникална възможност за селски туризъм”. Наистина разликата не е фактологическа, а чисто емоционална, но нали светът се движи от емоции. “Българите не се подкрепят когато са в чужбина” – но това е недостатък само за песимистите, според оптимистите “ние сме надживели патриархалната зависимост от групата”.

 

Маркетингът, като изкуство на продажбата също си позволява да разкрасява продуктите – така големият телевизор става “домашно кино”, соевите топки се превръщат във “вегетарианско месо”, а от “изкуствената кожа” се шият “еко палта”. По същия начин успешно се препозиционира “натуралния сок с най-ниското съдържание на плодове”, който се превръща в “софт дринкът с най-високото плодно съдържание”, навлизайки в десетократно по-големия пазар на “безалкохолните” напитки. Картичките Hallmark също успява да превърне високата си цена от недостатък в предимство с посланието “изпращаш най-доброто на тези, които обичаш”.

 

“Как всъщност се нарича чашата, която съдържа по равни количества въздух и течност?” –  за някои този въпрос е вечен, но за бизнеса той е намерил своя отговор: Песимистите изпиват полупразната от мъка, оптимистите изпиват полупълната от радост – накрая, рано или късно и двете се превръщат в празни чаши, които очакват някой да викне: “още една бира, моля”.

Публикувано в Маркетинг, Реклама с етикети , , , , , , , , , . Постоянна връзка.