'Архив Реклама'

Интегрирани маркетинг комуникации на твоята личност

Брандът “Аз” - II

 

 

Впечатлението ни и за хората, и за брандовете се влияе от мнението на хората около нас (на референтната ни група). Известено е, че в България вярваме много повече на препоръката на своите познати отколкото на рекламата. Всеки от нас ще си спомни многобройни случаи, в които е избрал съдружник или служител след подобна консултация. Така е - в света на бизнеса вие сте това, което другите говорят за вас.

 

Дори да не го осъзнавате, партитата, които организирате и начинът, по който празнувате рождените си дни изграждат образа ви по същия начин, по които това правят за брандовете промоциите и годишнините. Не подценявайте ивент маркетинга, защото неформалната обстановка често не само развързва езика, но и отключва сърцето на събеседника ви. Поканете известни гости и чаровни промо гърли – те са неотменна чест от доброто корпоративно парти. Разпратете покани и небрежно (като в прес рилийз) вметнете имената на останалите поканени, а след партито разпратете снимки от събитието.

 

И ако рождения ден е за по широка аудитория, то денят на отворените врати на вашия дом е за хеви юзърите. Ако пък въведете на тези събирания някаква цикличност, те могат да приемат функциите и на своеобразни програми за лоялност.

 

Приятно е да ви поздравят за рождения ден с някой и друг билборд. Но по-важното е да го видят останалите! Едва ли някой ще тръгне да се рови, за да открие, че всъщност сте си го поръчали сам!

 

Постарайте се да присъствате в медийното пространство, така както и брандът използва различни форми на публичност. В идеалния вариант вие ще успеете да се превърнете в експерт в дадена област, но ако не постигнете това диференцирайте се на лексикално ниво. Не само брандовете се борят да осигурят своята запазена дума в съзнанието ни. Ако видите снимката на Карбовски, най-вероятно до нея ще прочетете и думичката, която за едни означава женски полов орган, а за други – мъжки характер.

 

Не забравяйте, че начинът, по който отговаряте на мейлите и контактувате по телефона е равносилен за образа, който създавате на формите на Телемаркетинг и използвани от брандовете. Ако още не сте си направили личен сайт, значи изоставате! Ако не знаете още какво точно да пише вътре, просто стартирайте блог и като начало пишете всичко каквото се сетите. А после изтрийте нещата, които се разминават с образа, който създавате. Социалните мрежи също са важни – но това вече го правят всички. А вие сте уникален, нали!?!

 

Ако целта ви е успех в кариерата или бизнеса, вашата марка се нуждае от В2В комуникация. Започнете директния маркетинг на себе си като прегледате визитника си и може би ще осъзнаете, че много от имената, които ще откриете биха могли да ви бъдат полезни с нещо.

 

Вашите визитни картички също са уникална възможност за комуникация – една от най-добрите визитки, които съм виждал е на събирача на дългове – рентгенова снимка на ръка със счупен палец.

 

Следва: Маркетингови комуникации

Брандът “Аз”

Интегрирани маркетингови комуникации на твоята личност

Често сравняват брандовете с хора. При изграждането на марката и особено при определяне на нейните ценности това е задължително. Но защо не погледнем нещата от обратната страна и да сравним хората с марки? Тази гледна точка ни дава интересната възможност да изграждаме собствената си комуникация въз основа на принципите на ИМК.

 

“Потребителите изграждат представата си за марките така, както и птиците градят гнездата си – от сламки, които им попадат случайно.” Замисляли ли сте се, че компютърът в главите ни не се интересува от безбройните детайли и подробности на всеки обект. Той работи със стереотипи. Само няколко най-прости атрибута са ни достатъчни и вече сме си изградили представа даден човек. Достатъчно ни е да чуем: “посланика на Перу”, “един хеви-метъл от Търговище”, “счетоводителката на Балканкар”, “монтьора от Горубляне”, “директора на института за полупроводници”, “една блондинка от НБУ” -  и пред очите ни вече се оформят завършени образи - съзнанието ни си е доизмислило липсващата ни информация. Затова всеки детайл от нашето поведение може да се окаже решаващ за образа, който околните са си създали за нас. Това като че ли е ясно от само себе си, но понякога неща, за които дори не предполагаме се оказват решаващи за имиджа на бранда “Аз”.

 

“По дрехите посрещат…” – опаковката продава стоката и за това не е зле да се замислите дали сте “опаковали” вашата личност в съответствие с това, което смятате да продадете. Излишно е да споменаваме, че от нотариуса и дизайнера се очаква да бъдат “опаковани” по съвсем различен начин. Можете да привлечете вниманието към себе си с помощта даден аксесоар – папионката направи за имиджа на Георги Лозанов повече отколкото научната му работа.

 

Позиционирайте се така, че да бъдете различен. Ако не успеете да се наложите като авторитет в някоя област, просто бъдете екстравагантен. Купувайте си предмети в един и същи цвят, който да свържете с марката си.

 

Не е зле да си извоювате позициите на капацитет в някоя област. Това ще генерира PR и публичност - ще ви канят в предавания, ще ви интервюират за списания… Ще ви бъде най-лесно ако това е в сфера, която познавате – нещо свързано с работата или хобито ви. Не дай си Боже пък да издадете и книга! И все пак на забравяйте имиджа, към който се стремите. Някак си не върви да сте едновременно най-добрият психоаналитик и най-умелият имитатор на звуците на авлигата.

 

Подбирайте заведенията, които посещавате. Замислете се за ролята на типа магазини, в които се дистрибутира продукта и разположението му на рафта (неудачно е да се продават луксозни парфюми в Метро, нали). По същия начин представа за вас зависи от това в каква среда ви откриват и къде живеете. Една снимката на човек в Шератон ще създаде доста различна представа за него от снимката му на Централна гара.

 

Поработете върху “доброто си име” (или добрия прякор). С Васил можеш да се пошегуваш, но я се опитай да го направиш с “Черепа”, Георги може да бъде космонавт, но не и ако е известен като “Тъпото”… По същия начин и марките са зависими от името, което може да ги погребе или издигне. Наистина ли вярвате, че ароматът на Kenzo ухае еднакво в България и в чужбина?

 

Всеки знае кои са първите въпроси, които родителите задават за новото гадже на дъщеря си. Те питат какви са родителите му и какво работи. (По същия начин, по който се интересуваме кой е производителят и какви са продуктовите бенефити.) Стереотипът професия е един от най-силните. Затворете очи и си представете учителка. Тя най-вероятно ще е жена на средна възраст, с очила, ще гледа строго и ще е облечена по модата от 80-те. “Но аз не си представям учителката точно така, ами млада и с къса пола! – ще каже някой”. Да, но си я представяш по точно определен начин.

 

Следва…Интегрирани маркетинг комуникации на твоята личност - 2

Маркетинг план - Половин чаша

Маркетинг План

 

 

публикувано в списание Мениджър 2004 г.

 

Знаете ли какво е общото между ламинирания паркет и интернет секса? Това, че и двете не са това, което са. Но “over promising” имената, с които са окичени безспорно подпомагат тяхната растяща популярност. За добро или лошо езикът притежава превъзходната способност да превръща недостатъка в преимущество, песимизма в оптимизъм и полупразната чаша в полупълна.

 

Спомням си как преди години радостно заявих на един медиен магнат, че слушам само неговото радио “защото само то се хваща в колата ми”. Мисля, че се обиди. Очевидно трябваше да кажа, че го слушам “защото то е с най-добрия обхват” – това вече щеше да е комплимент… За жалост не си бях взел поука от говорителя на Буш – вместо да заяви, че президентът е излъгал за атомната програма на Ирак, той обяви, че “думите на президента са били частично верни”! Поучете се позитивния патос и помислете добре дали сред края на преговорите с бизнес партньорите си да кажете, че “срещата дава малки надежди да се постигне съгласие” или да развалите настроението на колегите си със: “срещата не дава големи надежди за съгласие”.

 

Можете да откриете приложението на евфемизацията навсякъде - в ежедневното общуване и в международната политика, на работното си място и когато сте в отпуска. Ако погледнете на настоящата си работа с очите на оптимиста ще установите, че във вашата компания няма недостатъци, а има много възможности нещата да се правят по още по-добър начин. Сега вече няма да казвате “моят колега е неопитен”, а “той тепърва ще развива заложбите си”.

 

Разбира се може само да се надявате, че и приятелите ви не си мислят за вас: “той кисне на тази работа вече седма година защото не може да си намери нещо по-изгодно”, а “той е много лоялен служител”. Когато искате да прекратите срещата със своя подчинен, може да го направите с грубото “излез от стаята” или с любезното “няма да те задържам повече” – той ще ви разбере и в двата случая. Само, че в единия случай той може да напусне не само стаята, но и компанията.

 

За жалост комуникацията не е всесилна и може да промени единствено представата за продукта, но не и самия продукт. Ако по време на полет стюардесата обяви, че “самолетът няма да катастрофира” вместо да ви успокои, че “полетът ще приключи успешно”. Този анонс не променя нито техническото състояние на самолета, нито повишава вероятността самолетът да се разбие, но със сигурност променя количеството на използваните по време на полета пликове против “прилошаване”.

 

Навремето слоганът на Ретро радио беше “Не бъдете демоде - бъдете ретро” – отличен пример за вечен оптимизъм. Открийте разликата между “бъдеща майка” и “бременна” – едното е щастливата развръзка, а другото – “бремето”, което й пречи да е пълноценна. Какво ще кажете за екскурзия, която в рекламата си обещава “дълго да се наслаждавате на прекрасната гледка докато пътувате”? Звучи добре, но песимистът би продължил да мрънка, че най-вероятно транспортът ще бъде ужасно бавен.

 

Бъдете позитивни - обявете икономически изостаналия район за “предлагащ уникална възможност за селски туризъм”. Наистина разликата не е фактологическа, а чисто емоционална, но нали светът се движи от емоции. “Българите не се подкрепят когато са в чужбина” - но това е недостатък само за песимистите, според оптимистите “ние сме надживели патриархалната зависимост от групата”.

 

Маркетингът, като изкуство на продажбата също си позволява да разкрасява продуктите – така големият телевизор става “домашно кино”, соевите топки се превръщат във “вегетарианско месо”, а от “изкуствената кожа” се шият “еко палта”. По същия начин успешно се препозиционира “натуралния сок с най-ниското съдържание на плодове”, който се превръща в “софт дринкът с най-високото плодно съдържание”, навлизайки в десетократно по-големия пазар на “безалкохолните” напитки. Картичките Hallmark също успява да превърне високата си цена от недостатък в предимство с посланието “изпращаш най-доброто на тези, които обичаш”.

 

“Как всъщност се нарича чашата, която съдържа по равни количества въздух и течност?” –  за някои този въпрос е вечен, но за бизнеса той е намерил своя отговор: Песимистите изпиват полупразната от мъка, оптимистите изпиват полупълната от радост – накрая, рано или късно и двете се превръщат в празни чаши, които очакват някой да викне: “още една бира, моля”.

Маркетинг - СПАСИТЕЛЯТ НА САЛВАДОР P.S.

Маркетингов Анализ

 

През последните години американският маркетинг консултант професор Деймиън Нютауър изнася поредица от лекции, предизвикали противоречиви оценки сред маркетинговите среди. Неговият интердисциплинарен подход и смелите му до безразсъдност хипотези размиха границата между аргументите на точната наука и силата на въображението. Обявяван от някои за шарлатанин, а от други за маркетингов пророк, Професора, както го наричат почитателите му, е един от най-колоритните представители на съвременната маркетингова теория.

За съжаление събитията изпреварват изпълнението на плана по най-неочакван начин. На 8 юни 1969 г. Хондурас и Салвадор се срещат в първи квалификационен мач за световното първенство в Мексико. В Тегусигалпа хотелът на салвадорския отбор е обграден от полудели фенове. Те изпочупват прозорците на хотела, а футболистите прекарват една безсънна нощ под оглушителния шум на фойерверки, свирки и барабани. Съвсем естествено на следващия ден Хондурас побеждава с 1:0. В 90-тата мин. Роберто Кардона отбелязва победния гол и това е последната минута от живота на Амелиа Боланьос. Съкрушена от попадението 18-годишната салвадорка се самоубива с пистолета на баща си. Амелиа Боланьос е погребана с почести, а на погребението присъстват президента на страната, цялото правителство и националния футболен отбор.

На реванша в Сан Салвадор ситуацията излиза от контрол. През стъклата на хотела на хондураския отбор влетяват камъни, бутилки и… вмирисани животински трупове. Организаторите запалват хондураския флаг преди очите на противниковия отбор и издигат на пилона раздран парцал. Салвадор печели с 3:0, а няколко хондураските фенове са убити. По границата започват престрелки и още същия ден тя е затворена. Хондурас прекратява дипломатически отношения с по-малкия си съсед. Салвадор бомбардира Тегусигалпа, а на 14 юли салвадорската армия нахлува в Хондурас. Седмица по-късно войната е прекратена след като 6 000 души изгубват живота си.

Ако се питате как е възможно да не сте чували за това досега, знайте, че виновник за това отново е PR-ът. Войната съвпада с друго събитие, което привлича вниманието на световната общественост - полетът на Аполо 11. На 20 юли 1969 г. за първи път човешки крак стъпва на Луната…

Маркетинг - СПАСИТЕЛЯТ НА САЛВАДОР III

Черният PR в един радикален експеримент

По лекциите на професор Нютауър, записа Сара Бехар

На следващия ден Intersaliva обяви провеждането на ревизия и временно преустанови изкупуването, но ентусиазма не секна. Седмица по-късно обаче нетърпеливи дистрибутори вече чакаха на опашка за да им бъде изкупено количеството. “Задръстили сме се от слюнка, а докато чакаме тя се изпарява!” – признаваха гневните предприемачи. Плъзна слух, че собствениците имат намерение да изнесат производството в Африка заради по-ниската цена на труда. Омразата набъбваше в салвадорската душа.

Месец по късно уличните метежи вече бяха утихнали. “Плюха си на петите” – констатира най-четения всекидневник Салвадор дейли. Оказа се, че скептиците са били прави и Intersaliva е една куха структура която е създала изкуствено търсене и е продала обратно на пазара изкупеното количество на цени много по високи от първоначалните. Полицията обискира офисите на фирмата, като чешити се шегуваха, че в сейфовете са открили само лигавници. Собствениците бяха напуснали страната – за всеки случай, защото всъщност престъпление нямаше. Вълни от недоволство заляха страната, недоволни тълпи плячкосаха магазините, а под заплахата от военен преврат правителството обяви избори.

След като направи ревизия на наличностите, новото управление обаче установи, че всъщност организаторите на аферата са по-скоро но символична загуба отколкото на печалба. За пране на пари също не можеше и да се говори. Но времето лекува всичко и животът постепенно се върна в обичайното си русло. Салвадорското общество преглътна случая, в центъра на столицата безделниците отново се излежаваха на сянка, а децата играеха футбол, подритвайки консервени кутии.

В един слънчев ден обаче дойде новината, че на конференцията на донорите на страните от Централна Америка делегацията на Хондурас поиска да получи цялото финансиране, предназначено за инфрастуктурни проекти в региона. Средствата за  преоборудване на пристанищата бяха на обща стойност от 2 млрд. долара и щяха да превърнат страната, която го реализира в регионален лидер. Като основен аргумент в своя полза делегатите от Хондурас представили кратък документален филм, в който мало и голямо що е салвадорчанин по цял ден плюе ли плюе. На всичкото отгоре накрая населението на страната дало пари за да изкупи собствената си слюнка на по-висока цена. Така се оказа, че аферата е всъщност един ловко скроен PR трик от страна на Хондураското правителство, което успя да привлече милиардите на САЩ, а шокът в Салвадор доведе до гражданска война и опасността от идването на власт на комунистите.

Това бе PR сценарият, който разработих по настояване на моят приятел Освалдо. Той трябваше без съществени инвестиции да превърне Хондурас в инвеститорски рай. За жалост краткият живот на латиноамериканските правителства предотврати неговото осъществяване и Освалдо се посвети на писане на мемоарите си.

The End Към “P.S.”

Маркетинг - СПАСИТЕЛЯТ НА САЛВАДОР II

Черният PR в един радикален експеримент

По лекциите на професор Нютауър, записа Сара Бехар

В отдалечените планински райони също изявяваха желание да предложат своя продукт, но срещаха проблеми с изпращането му до депата. Тези които имаха роднини в столицата започнаха да изпращат по автобусните шофьори малки пратки от консервирана суровина. Предприемчиви собственици на микробуси надушиха възможността за печалба и започнаха да прекупуват и извозват събраните количества.Така постепенно бедните райони на страната започнаха буквално да лижат икономическите си рани. И те зарастваха.

Един ден дойде новината, че докато превозвал пратката до Италия, в корпуса на танкера Санта Мария се е появила пробойна и въпреки, че екипажът е бил спасен, товарът е потънал. Очакваше се сътресенията на световните стокови борси да доведат до скок в цените на слюнката и икономическите анализатори препоръчваха да се заемат дълги позиции. В петък сутринта Intersaliva затвори офиса си с обяснението, че иска да се ориентира в сложната обстановка. И наистина в понеделник цената вече стана 29 колона (без амбалажа).

За пореден път слуховете за поскъпването на слюнката се бяха оправдали. “Каквото и да става едно е сигурно – слюнката си държи цената” – това бе разпространеното мнение и практиката го доказваше. Тези, които благоразумно задържаха стоката си спечелиха. Прогнозите за икономическия ръст на страната бяха повече от оптимистични, дори най-гледаното телевизионно ток шоу предложи името на столицата да се промени на Сан Саливадор. “Наистина ел плювачосите не са на трудов договор, но слюнката се превърна в най-големия враг на безработицата” – заяви министъра на икономиката. Пресата престяна да плюе по управляващитe и обяви Интералива за “El nuevo salvador de El Salvador” (новия спасител на Салвадор). А от здравните предавания идваха препоръки как да не претоварим слюнните си жлези от прекомерна употреба на слюностимуланта лимон.

Естествено не всички черпиха благата на всеобщия подем по благороден начин. Служители на Intersaliva предлагаха на дистрибуторите по райони евтина слюнка, като твърдяха, че са я “отклонили” от слюнодепата за своя полза.

Не след дълго цялата страна бе започнала да плюе. В чаши, съдинки, бутилки от минерална вода или направо в бидони. Бащи учеха синовете си как да плюят правилно – отблизо и бавно, за да не се похабява драгоценната течност. Дори някои заведения сервираха заедно с поръчката и слюнарник, който клиентите могат да използват за да оползотворят времето си. Имаше и слухове, че на места сметката се намалявала с тези количества но те не бяха потвърдени. На третия месец от началото на слюноманията Intersaliva обяви поредните си котировки, които достигаха безпрецедентните 42 колона.

Още същата вечер на дистрибуторите в цялата страна бяха предложени големи количества крадена слюнка на цена от 32 колона. Естествено големи количества бяха изкупени.

To Be Continued… Към “Спасителят на Салвадор III

Маркетинг - СПАСИТЕЛЯТ НА САЛВАДОР I

Черният PR в един радикален експеримент

По лекциите на професор Нютауър, записа Сара Бехар

През 1968 г. Хондурас бе в икономическа криза. В разгара на общата стачка режимът на полковник Освалдо Лопес Арелано обяви, че главната причина за бедността са 300-та хиляди салвадорски емигранти и започна експулсирането им обратно в пренаселения Салвадор. В личен разговор моят приятел Освалдо ме помоли за съвет и ми поръча изготвянето на PR стратегия на страната.

Един ден Сан Салвадор осъмна разлепена с плакати “Изкупувам слюнка. Цена 10 колона.” Те предизвикаха смесица от смях и негодувание сред минувачите и простите безделници. Не след дълго обаче вестниците гръмнаха. “След манията по отглеждане на охлюви и тази по развъждането на отровни змии, Салвадор е залят от манията по изкупуването на слюнка.” Поместваха се интервюта с председателя на кооперацията Intersaliva, от които ставаше ясно, че този секрет се използва за козметични цели в Италия (а щом италианците ядат и жаби, значи там всичко е възможно).
Предложението звучеше примамливо за безработното население. Мнозина от нископлатените работници по плантациите пресметнаха, че могат ей така, както си седят през обедната почивка, да заработят една прилична сума. Да не говорим и за това че домакините откриха една доста лека надомна работа, която да вършат по всяко време на денонощието.
Изведнъж да плюеш стана модерно. Специализираните издания публикуваха съвети “как да запазим слюнката си свежа”, а на пазара се появиха и първите слюнкомери – стъклени поплавъци, които разкриваха дръзналите да разредят ценната течност. По националното радио филолози организираха дискусия как е правилно да се казва “слюнка” или “плюнка”.
Междувременно изкупната цена плавно се повиши до 18 салвадорски колона “поради успеха на натуралните продукти” на Intersaliva. Бизнесът явно вървеше добре и скоро бяха изградени първите слюнодепа за съхранение на “прозрачното злато на Салвадор” – по израза на находчиви журналисти. Въпреки недоволството на опозиционната преса, която твърдеше, че става дума за класическа пирамидална структура, в речта си по повод на откриването на едно от депата министърът на икономиката каза: “Благодарение на чистия въздух, на естествената храна и на това, че организмът на салвадорчанина не е претоварен от работа, дойде времето и на салвадорското икономическо чудо!” Емигрантите заприиждаха по родните домове на рояци, а хазартните босове клатеха глава “как не сме се сетили досега!”

To Be Continued… Към “Спасителят на Салвадор II”

Светослав Билярски - Секс, Наркотици И Corel Draw

Криейтив Директор

 

Интервю със Светослав Билярски, списание Sign Café, 2005 г.

1. В какво се крие същността на професията Творчески директор?
Както е известно думата директор се превежда на български като “началник”, а на английски означава режисьор. Като му сложите и прилагателното “творчески” се получава една дихотомия – нещо средно между началник с въображение и главен творец.
  
2. Как се ражда рекламната идея и как една голя идея се материализира на практика?
Ами по формулата “Секс, наркотици и Corel Draw”! Първо трябва да се наядеш, после да се нае*еш, след това да се напиеш и едва след като се и напушиш, изстрелваш една гениална идея - целият номер е в това да има наоколо някой, който да я запише.
За жалост положението не е толкова “романтично”. Криейтивът си е работа, която сядаш и свършваш. Когато беше тук Енио Мориконе каза: “Не знам какво е това “вдъхновение”. Просто пиша музика от 10 до 1 и от 5 до 8”.

3. Словото или визията - това е въпросът?
В началото бе словото, после се появи “фотошопа”. Казват, че в Бразилия има толкова добри реклами защото голяма част от населението е неграмотно и се налага посланието да е визуално.

4. Вашето мнение за често срещаната практика в рекламния бизнес COPY- PASTE?
Каквото и да е мнението ми фактите са еднозначни! Много хора печелят награди и пари с вече-видяни реклами. Нещо повече – непрекъснато се случва да измислиш нещо, а после да се окаже, че тази идея вече някой някъде я е направил. Има дори и сайтове посветени на рекламите-близнаци, например: coloribus.com.

5. Коментар на твърдението, че в рекламата работят нереализирани писатели, сценаристи, художници…?
Повечето от преуспелите сценаристи, режисьори, музиканти и т.н. правят и реклами…

6. От много творчество в рекламата често на аудиторията днес й е трудно да разбере какво точно се рекламира. Защо се получва така?
А вие спомняте ли си на какво беше онази реклама, в която едно семейство се сплотяваше около масата, или рекламата с приятелките, които си споделят женски секрети и се подхилкват? Да не говорим за известната реклама с жената, която минава на забавен каданс, а зад нея всички се обръщат и я заглеждат. На какво бяха тези реклами? В тези сценарни клишета, както и в неясно-какво-продаващите-реклами няма нито позициониране на марката, нито оригиналност.
Рекламата не се дели на креативна или продаваща, а на такава, която изгражда бранда и на такава, която не успява.

7. Българският криейтив конкурентнособособен ли е и какво му липсва, за да пробие на чуждия пазар?
Има развитие, има проблясъци, има дори и награди, но като цяло не е. За мен това е въпрос на цивилизация – качеството на всички продукти и услуги, произвеждани в една страна е на едно и също ниво – и на банките, и на асфалта по улиците, и на киното, и на обслужването в магазина.

8. Сексът в рекламата продава ли все още?
Това, което продава е маркетинговият микс. И най-великият криейтив ще бъде безсилен ако цената е неадекватна, няма дистрибуция, продуктът е кекав, а позиционирането е сбъркано. Така че този въпрос няма еднозначен отговор – ако таргетът на Husqvarna са работници, на принта може и да видим голи цици, но ако целта е да продадем 1000 машини на шефовете на международна строителна корпорация, едва ли.
Сексът в рекламата не е нищо повече от изразно средство от ранга на синекдохата или глаголната температура. 

9. Настъпва ли краят на рекламата, каквато я познаваме, и какво ще е нейното бъдеще?
Ще рискувам да погледна в кристалната си топка и да предрека, че криейтивът, базиран на метафората постепенно ще изгуби оригиналността си – така както се случи с рагтайма и куул джаза. Просто всичките пермутации на ноти от тези ладове и с тази ритмика вече бяха изсвирени. А иначе като бизнес нещата стават все по-интересни. Появяват се всевъзможни фирми за анонимни купувачи, криейтив бутици, brand factories, агенции за директен маркетинг, in-house агенции.

Маркетинг консултант - ЛЮБОВНОТО ЛЯТО НА ЕДИН МАРКЕТОЛОГ - Ден четвърти

Маркетолог 4

 

Ден четвърти
 
Днес Лили ми звъни три пъти - явно е умряла от скука! Лаская се от мисълта, че вече съм top of mind продукт. Прегръща ме и ми благодари за цветята, които според нея съм й бил изпратил сутринта. Не знам какво й става – шокиран съм, но решавам да приложа ambush тактика. Затова не отричам, скромнича и мънкам нещо от сорта, че “клиента” трябва да се глези. Организирам съвместна промоция с текилата. Тя и лашкането на сала правят за мен повече от Филип Котлър и Ал Рийвс взети заедно. Предлагам едно нощно къпане, Лили декодира правилно посланието ми и моите маркетингови мечти най-накрая са на път да се сбъднат.
Това, което се случи след това го отдавам на обичайната post purchase anxiety. Бях толкова навит и пийнал, че се изложих и работата не стана, а когнитивният дисонанс на Лили ме спаружи допълнително. В този миг телефонът й звънна и по презрението, което ме заля разбрах, че вече знае кой всъщност е изпратил цветята сутринта. Какво да се прави, жизненият цикъл на нашата връзка и без това нямаше да е безкраен заради неудобството да си гадже с колежка. Днес отбелязах поредното “W” в SWOT анализа, който си правя от известно време.
Звънвам на няколко стари фенки, не е зле да се подържа дългосрочната лоялност на редовните потребители.
Утешавам се, че нищо страшно всъщност не е станало. Та нали свалката е само семплинг и прелюдия към сватбата. А сватбата си е покупка на кредит, която няма изплащане - тогава идват дъщерните марки, рекламации не се приемат и ако приложиш добрите стари методи на следпродажбено обслужване може да свършиш дори и в съда.
 
Септември
 
Отново съм на познатото бюро и убеждавам клиент колко му е нужен план за интегрирани маркетингови комуникации. Опитвам се да звуча достатъчно убедително. Надявам се, че “На който не му върви в любовта ще му провърви в професията” – просто не може да няма такава поговорка!

THE END

Маркетинг план - ЛЮБОВНОТО ЛЯТО НА ЕДИН МАРКЕТОЛОГ - Ден трети

Маркетолог 3

 

Ден трети

 

Лаская се от мисълта, че по схемата AIDA вече съм преминал от interest към desire.

Познат съм като колега-сухар и се нуждая от сериозен фейслифтинг. Още от София съм се подготвил сериозно. Трабанта кабрио и прическата на Бекъм не могат да променят злощастното ми USP, но помагат при препозиционирането и се надявам, че ме правят някак си… шокиращ и различен. Любовният пазар може би има най-високата ценова чувствителност и като не мога да го яхна както трябва, то поне да минавам за особняк. Знам, че Лили обича зеленото – подготвил съм се със зелени очила, надявам се психологията на цветовете също да бъде на моя страна.

Започвам да се представям като “Маг” - на галено от маркетолог. Името на търговската марка е решаващо, а Лили все още ми говори на фамилия. Та това си е жива липса на emotional relationship с моята марка.

Отивам на плаж. По принцип аз, както и 80% от марките съм насочен към 18-35 годишните, като рускините ги оставям на експортно ориентираните гларуси. Набелязвам си представителка на таргета и си опитвам късмета, но удрям на камък. Помагам на някакви дечица да довършат пясъчния си замък и се прибирам. Забавно е да се строят кулички, но като се замисля и в маркетинга и в любовта е абсолютна загуба на темпо да се обръща внимание на навлизащите в целевата група.

 

To Be Continued… към Ден Четвърти

 

LinkDock.com You found linkdock.com, so will your customers. It's a great label for your website and will help you define your identity on the Web.