Strict Standards: Declaration of Walker_Comment::start_lvl() should be compatible with Walker::start_lvl(&$output) in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/comment-template.php on line 0

Strict Standards: Declaration of Walker_Comment::end_lvl() should be compatible with Walker::end_lvl(&$output) in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/comment-template.php on line 0

Strict Standards: Declaration of Walker_Comment::start_el() should be compatible with Walker::start_el(&$output) in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/comment-template.php on line 0

Strict Standards: Declaration of Walker_Comment::end_el() should be compatible with Walker::end_el(&$output) in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/comment-template.php on line 0
Реклама — Маркетинг консултации, Маркетинг и Реклама, Маркетинг консултанти, Маркетинг план, Бранд билдинг
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003

'Архив Реклама'

Реклама и маркетниг - ЛЮБОВНОТО ЛЯТО НА ЕДИН МАРКЕТОЛОГ - Ден втори

Маркетолог 2

 

Ден Втори
 
Най-после пристига Лили от дизайна. Всъщност всичко е заради нея – отдавна съм и хвърлил око, но офисът наистина не предразполага към такива работи. Използвам тийзъри и пулсираща реклама. От няколко дни й пращам многообещаващи SMS-и, че уж съм знаел едни страшни кръчми. Приготвил съм се добре – телефонът ми звъни с мелодията на любимото й парче на Bob Sinclar.  Актуално е и се надявам да хареса този джингъл.
Знам, че ще пристигнат с приятелката си – така че облъчвам и референтната група. Гаджето й иска да се запознае с Руслан Мъйнов, а аз имам телефона му от една промоция и съм обещал да ги запозная… ако евентуално го срещнем в Mania.
Вижда ме се. Показва ми новата си татуировка на паяк – обичала студенокръвните. Тук съм слаб, усещам, че ситуацията ми се изплъзва, но съм се подготвил. Тя има куче и казвам, че мисля и аз да си взема. Само аз си знам, че познанията ми за кучетата се изчерпват с русенската гатанка “С четири лапи и хапи – шо и туй?” Показвам купения през деня ключодържател с басет. Това е темата! Не съм предполагал, че един mascot може да свърши такава добра работа. Опитвам почвата като небрежно подхвърлям, че става страшно като се разгони. Тя захапва, но ми предлага хапчетата, останали й отпреди да кастрира своето. Това ме смразява и точно когато тя вече е по-натегната от мен ставам и заявявам, че имам важна среща на рибарското – оттеглям се от пазара просто за да създам изкуствен дефицит на себе си. Това съм го научил от Playboy.
 
През лятото жертваш честотата в полза на покритието и затова отивам да се видя с близначките. Прецаквам се – не мога да ги намеря. В самотното легло си спомням за старата казармена техника на нощните self fulfilling expectations, но вече не съм такъв човек.

To Be Continued… към Ден Трети

Кориолисова сила

Защо гюлето се отклонява от траекторията си.

Защо гюлето се отклонява от траекторията си.

 

Кориолисова сила

 

Пример към “Парите не въртят света. А точно обратното”

За 24 часа всяка точка от земята се завърта на 360 градуса, но това движение става с различна скорост. Така една точка, намираща се на екватора изминава за 24 часа около 36 000 км. със скорост от около 1500 км/ч., а точка, отдалечена на 4 км. от северния полюс изминава 24 км. със скорост от само 1 км/ч. Представете си едно гюле, което е изстреляно от екватора към цел, която е на север, със скорост 1500 км/ч. В същото време то излита и със скорост, която го носи на изток със 1500 км/ч. – скоростта на Земята в момента на изстрелването. От Земята изглежда, че гюлето се носи на север, но погледнато от космоса, то се движи на североизток. Целта, към която е изстреляно гюлето си движи на изток с по-бавна скорост от него и по тази причина то ще падне вдясно от нея. Този феномен се нарича Кориолисова сила.

Махалото на Фуко

Махалото на Фуко

 

Пример към “Парите не въртят света. А точно обратното” професор Деймиън Нютауър, маркетинг консултант

Първата демонстрация на движението на Земята е проведена едва през 19 век от френския физик Мишел Фуко. През 1851г. той окачва 60-метрово махало с тежест 25 кг. за свода на Пантеона в Париж. Движението на махалото на Фуко се отбелязвало върху пясъчен кръг под махалото. След известно време станало очевидно, че махалото бавно променя следата върху пясъка, следователно и спрямо Земята.

За да се предизвика подобна промяна би трябвало върху махалото да бъде прилагана сила. Единствената сила, която действа върху махалото е гравитацията на Земята,  която е насочена надолу. Тъй като позицията на махалото остава непроменена в пространството единственото обяснение за отклонението е ротацията на Земята.

Представете си, че едно махало е окачено върху северния полюс. Докато се клати то няма да промени движението си спрямо звездите, но тъй като Земята се върти, за наблюдателя ще изглежда, че то е завъртяло оста си на клатене на 360 градуса. Ако обаче закачим махалото на Фуко на екватора, ние няма да наблюдаваме никакво отклонение. В междинните ширини наблюдаваме различни периоди на ротация на махалото на Фуко, които траят повече от 1 ден.

 

Махалото на Фуко

Махалото на Фуко

За шест часа Земята се завърта на 90 градуса. Така махалото, окачено над северния полюс ще се отклони на 90 градуса спрямо меридианите на Земята.

Капиталистически реализъм

Капиталистически реализъм

Изповедите на един копирайтър
Светослав Билярски, публикувано през 2004 г. в списание Мениджър

Напусни рекламата и ще изпиташ чувството, че напускаш комсомола. Ще забравиш трепета, с който очакваш Големия бял брат от някоя съседна северна страна да одобри това, което си надробил. Ще спреш да правиш гримаси зад гърба на акаунт директора, чиято автоцензура спаружва мозъка ти: “Това е прекалено хубаво, за да мине пред клиента”. Ще се усъмниш в чл. 1 от устава капиталистическия интернационал, който цял живот перифразираш в рекламите, които създаваш: “Благодарение на ръководната роля на шампоана, народните маси биват изтръгнати от мрака на пърхота и влетяват в светлото консуматорско бъдеще”.

Всъщност калокагатията не е от вчера – още от свещения гняв на Ахила Пелеев, героят се представя като съвършено съчетание на красота, ум, сила и какво ли още не. Разбира се социалистическият реализъм добави към нея промяната на потребителското поведение: “положителният герой, въплъщение на всички съвършенства на партията, помага на колебаещия се да поеме по правия път”. Но комунистите поне подминаха секса… докато днес на знамето на капиталистическия реализъм е изписано: “Който пие бира, че ебе!”.

Добре дошъл в света на естествения подбор! Преходът няма да бъде лесен - ще се изненадаш, че там, в широкия слънчев свят извън офиса, се очаква от предложенията, които даваш, да са хубави, а не да бъдат три. Ще научиш и отговора, който да даваш на клиентите: “Ако една жена ти се усмихва, ще поискаш ли да ти покажат още две, за да решиш дали да я сваляш?” – жалко че не им го беше натресъл на онази среща в Бизнес парка. В света на естествения подбор нещата се правят или защото са хубави или защото са добре платени, а не за да се харесат едновременно на криейтив директора, акаунта, акаунт директора, бранд мениджъра, маркетинг мениджъра и централата в Австрия. И ако си се чудил защо те винаги избират най-задръстеното предложение, знай, че единствената хартия, която се одобрява от всички е тоалетната!

Подишай малко от въздуха навън и може би ще вденеш, че единственото капиталистическо нещо, в рекламната верига, в която осигуряваш бъдещата си пенсия, e това, че се работи в събота, в неделя, след работно време и по време на сън (ако наистина обичаш работата си, със сигурност ще сънуваш реклами). Представяш ли си как управителят на твоята прехвалена международна агенция, ще отиде при мазния клиент, ще го погледне проницателно в очите и ще изстреля: “Не ме кефиш бе копеле, разваляш ми стила! Не искам да работя за тебе!” Според теб кой кого ще уволни след това: клиентът - агенцията или агенцията – шефа ти?! Отговорът е очевиден и затова много по-лесно ще ти бъде ако преглътнеш реалността и да схванеш, че не работиш в агенция, която печели и губи своите клиенти, а в отдел Идейно-възпитателна дейност на световната корпорация, без който твоята агенцията би си останала само с един телефон – този в Ню Йорк.

И не си мисли, че проблемът се решава ако смениш адреса, на който ходиш на работа защото всичките агенции са си една голяма Агенция – и хората, които са въртят в тях са едни и същи, и клиентите са един дол дренки, а и продуктите им си приличат като две капки лой. Не е ли странно, че корифеите на комуникацията комуникират себе си на първобитно ниво - да сте чували някоя агенция да има USP, позициониране или да демонстрира каквато и да било брандова култура, а някои от агенциите в България нямат дори интернет сайт..

А докато решиш дали да не си потърсиш нова работа, разпечатай на “гръбчета” надписа “Отдел Обслужване на акаунти” и го лепни на вратата на стаята си. Забрави, че работиш “творец на работно време”. Радвай се на “адаптациите”, защото когато превеждаш някоя реклама, тя влиза през очите, излиза през ръката и не те уврежда. И вече спри да псуваш работата, клиентите и пазара, защото ще се окаже, че като оня французин от “9,99”, псуваш себе си и мразиш живота.

“Да, ама каквото за всички, такова и за нас – нали си `зимаме парите, а другите се гърчат с по 300 лв. на месец!” Е, да ама ако 10 години правиш само глупости, накрая може да се окаже, че ти друго вече не можеш и да правиш! Я излез и виж пияндетата от Канал 1 – и те сигурно някога са били кадърни копелета, ама са си `зимали парите и са си правили глупостите. И така лека, полека след 20 години гъбаркане, накрая се оказва, че мозъкът е атрофирал. Не знам за теб, но аз предпочитам да получавам заплата, а не вредни!

“О, я по-весело - идва лято и за няколко дни всичко се оправя – що не идеш в Албена и не са натряскаш на аванта”. Да, но дори масата на която ще се натряскаш не е на Фестивала на рекламните агенции, а на Телевизионен свят. И докато някой акаунт прави презентацията на твоята кампания, а организаторите се надяват да вали, за да има публика, ще осъзнаеш, че благодарение на теб колегите ти се радват на най-скучната част от морското си прекарване. Но ти все пак иди в Албена, така поне ще се почувстваш част от нещата - ще видиш на живо кой е успял да си вкара гаджето в журито, кой ще гласува за себе си с няколко агенции едновременно и коя от агенциите на Краси Гергов ще бъде подкрепена от останалите… и накрая ще разбереш думите на един награждаван криейтив директор, че това е най-проститутската професия.

Затова спри да се тормозиш! Затвори го тоя Archive, а с него и “разликата между желано и възможно” – така изведнъж ще се окаже, че живееш в един свеж и приятен свят… И без това си решил, че такива реклами не могат да се измислят тук, а и да можеше, няма да минат пред клиента, а и да минат, в Кърджали няма да ги разберат. Примири се с това, че акаунтите не могат да продават - тяхната работа е “предложенията да минат, а не да са добри”. Дай им да занесат разпечатките до клиента и им кажи, че най-важното в тяхната работа е да не ги изгубят по пътя. Внуши си, че идеите и вентилаторите на компютрите се връткат в един и същи въздух и покажи как се мисли – със свити лапички пред компютъра. Но не ми се сърди като след пет години установиш, че стискаш портфолио с десет хартийки, от които се срамуваш – та те и без това на нищо не приличат, защо не ги смачкаш, така поне малко ще заприличат на мозък.

И как няма да е така след като продължаваш да “мейкваш сенс”, да “криейтваш ауеърнес”, да “дженерейтваш трайъл”, да “имплайваш кол фор екшън” и “локал релевънс” – сякаш не си в бизнеса с идеи, а в бизнеса с обосновки? Не се тормози да измисляш нещо свястно, защото така или иначе накрая всичко ще деградира до “Опитай новия сапун”, а и твоите меценати от световната корпорация няма да те разберат – те може да са учили маркетинг, но през живота си не са продали и един картоф!

Но дори и тези, които са продали мнооооого картофи – българските предприемачи, всъщност нямат нужда от теб – виж как без никаква реклама вафла Боровец продава повече от Мура и Морени на Nestle и Kraft. Виж и Пършевица – собственика дава за реклама 200 лв. (за снимка с цифровата камера на нещо като дъщерята му), а за строежи на фабрики получава 15 милиона подарък от програмата Сапард.

 ”Така е в шоу бизнеса – той не е нито шоу нито бизнес”. Уж работиш нещо, което е едновременно добре платено и творческо, а изведнъж се оказва, че нито парите ти са като на строителя, нито “творчеството” ти е продължение на оная работа като на писателя. И така докато си мислиш, че правиш едновременно и шоу, и бизнес, излиза, че с двата патрона не успяваш да уцелиш един заек. Обаче дори и да схванеш, че е така, ти друго няма да заработиш защото нали си голям творец и музите са си дали среща между двете ти уши! Да ама музите са ти вързали тенекия, батка! Така че я удари една рекламна пауза и осъзнай, че рекламите, които ти смяташ за яки, изглеждат в очите на хората като част от сериала “Най-смешните копирайтъри на планетата”.

Запазване на търговска марка

Запазване на търговска марка

Патентно Ведомство (До-)

Уважаеми господа,

Моля за вашето становище за това в кой клас да регистрирам марка за извършваната от моя клиент дейност по задоволяване на сексуалните нужди на пасивни хомосексуалисти.

 

 

 

 

 

 

Колебая се между класовете за продукти 400020 – Обработване на кожи с косми, 200232 – Щепсели (щифтови), неметални и 280062 – Шегаджийски играчки (уловки, капани). С цел получаване на експертното ви мнение изпращам снимков материал за онагледяване на технологията.

 Запазване на търговска марка - бранд

Интересува ме също така, дали не е по-правилно запазването на марка да стане в някой от следните класове за услуги:

Абразивно обработване [шлифоване, полиране]  400001
Бани (Турски -)      440019
Бичене на дървен материал    400052
Вътрешно обзавеждане     420048
Даване под наем на пожарогасители    450204
Експлоатация на шлюзи на канали    390032
Изваждане на потънали кораби    390055
Изкуствен сняг (Правене на -)    370123
Изкуствено оплождане     440194
Изстрелване на сателити за сметка на трети лица 390095
Кладенци (Пробиване на -)     370114
Наточване на ножове     370106
Нощна охрана      450006
Освежаване на въздуха     400082
Отдаване под наем на санитарни съоръжения  440188
Попечителство      360028
Представления на живо     410056
Професионално ориентиране   410102
Психолог (Услуги на -)     440185
Рендосване      400050
Спояване с припой     400011
Транспортиране по тръбопровод    390041
Увеселителни паркове     410003
Услуги в областта на седларството    400051
Шлюзи на канали (Експлоатация на -)   390032
Юрганджийски услуги     400092

Ако бъда честен, струва ми се, че за извършваната от клиента ми дейност са подходящи едва ли не всички класове за стоки и услуги, съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (Ницска класификация), 9-та редакция, в сила от 1 януари 2007 г.

http://www1.bpo.bg/images/stories/classifications/azbuchnik_services.pdf
http://www1.bpo.bg/images/stories/classifications/azbuchnik.pdf

 

С уважение:
Адвокат Билярски
www.brandbuilding.bg
03.12.2009       

София   

Светослав Билярски - ЛЮБОВНОТО ЛЯТО НА ЕДИН МАРКЕТОЛОГ - Ден първи

Маркетолог 1

Изповедите на служител в маркетинговия отдел на интернационална компания, записани от Светослав Билярски

 

Забърсахте ли нещо през лятото? Ако знаете как да създадете мания около един продукт, тогава защо не го направите за самия себе си!?!

 

Отпуската дойде бавно като дълго чакан медиен мониторинг. Обвит в мистериозната мъгла на любовните авантюри, Несебър ме мамеше неудържимо и започнах да размахвам криете на радостта от раздялата с досадното бюро. Лятото ми помогна най-накрая да осъзная мисията на своето съществуване – продължаването на човешкия род и визията си – завземането на максимален пазарен дял в сегмента на разбитите женски сърца. Не дочаках приятелите и няколко дни преди тях се впуснах във волна езда към очакваните завоевания.

 

Още по магистралата съм впечатлен от вендинг машините за инстантна любов. Удрям един клаксон на промо гърлите на кабинета за кожни и венерицески болести и продължавам доволен, че не съм забравил предпазните средства – защото опаковката прави от обикновения продукт истинска търговска марка.

 

Ден първи

 

Хлътвам в постмодерната каша на несебърската еклектика и се приготвям за вечерните подвизи. Нахлузвам всичките си лъскави BТL аксесоари (все пак вече съм HORECA продукт) и се пускам в дълбокото. В стария град срещам близначките. Разправят, че били като верига за бързо хранене – унифицирано и експресно обслужване. Те вече си имат компания, така че отиваме на дискотека.

Проведеният там field research леко обърква нещата и на сутринта се събуждам до един смразяващ кръвта underdog – да живее бостънската консултантска група! Разбирам рисковете на Blind test-a, но не мога да повярвам, че съм чак пък толкова blind. Така е - на морето любовта е low involvement product и покупката протича по обърнатата схема do-feel-learn.

 

To Be Continued… Към Ден Втори

О, Свещена простота!

О, Свещена Простота

 

Скучно, откъснато от практиката и на изкуствено сложен език - преподаването по маркетинг у нас е поредният триумф на формата над съдържанието.

 

Вижте тези три думи: “Мухълът лекува сифилис”…  Просто три думи, но те носят Нобелова награда за откриването на пеницилина. Плюс стотици хиляди излекувани. Плюс сексуална революция. Кой е казал, че науката се прави на сложен език?!?

 

Когато човек отвори повечето български учебници по маркетинг го блъсва миризмата на спарено. Директно от най-дълбоката канализация на наукообразността се проточват лепкавите лиги на нескончаеми дефиниции, педантично преписвани от един в друг “труд”.

 

Наука заради самата нея

“Резултатите показват, че първоначалната хипотеза за известно объркване на реципиентите по отношение на адекватността на семантичната интерпретация като следствие от необичайността на образите не се потвърждава”. Това е само един от множеството примери, които щяхме да наричаме потресаващи ако не бяхме развили резистентност към тях. Но какво друго да очакваме - още от ученическата скамейка крехкото ни въображение е посечено от убеждението, че науката е нещо сложно и за нея се говори само с нарочно изнамерени латински думи.

 

Правилата, които от малки са ни втълпили, диктуват, че науката изисква дистанция и тежък език. Всъщност боравенето с професионалния жаргон е май единственото условие, за да бъдеш разпознат като учен. А да правиш някакви изследвания с практическа полза – отдавна вече не се налага. Може би само от време на време по някое откритие – например, че в лавката на университета вече не се връщат бутилките от бира…

 

“Тя се върти” – отново три думи, този път на Галилео. Но в тях очевидно има много повече наука, отколкото в стотиците томове, в които компилаторите хербаризират поривите на свободния дух. И нищо чудно. Гениалните неща точно затова са гениални защото са очевидни и подтискащо прости. Докато профанизираната наука облича в сложнодумство вече известните факти.

 

Но някой ще каже, че “нещата в маркетинга вече са измислени. На студентите трябва да се преподават основите на науката, а към тях нищо ново не може да се добави.” Това разбира се важи само ако целта на преподавателя не е да си прочете (в много случаи в буквален смисъл) лекциите, а да се раздели след изпита в края на курса с хора, които знаят повече.

 

Ако сценарият на урока е вече написан, то добрият преподавател би трябвало да подхожда като добър режисьор. Неговата задача се превръща в постановъчна – как да направи материята колкото се може по интересна, провокираща и забавна. Та нали рекламите, за които се говори в тези часове правят именно това – изкушават аудиторията, за да постигнат желаното внушение. По ирония на съдбата в случая преподаването по маркетинг не спазва една от основните препоръки, които самото то дава – ориентацията на продукта към клиента, а не обратното. Чудно ли е след всичко това, че по време на лекциите отсъстват не само задължителните за публичната реч атрактивност, хигиенния минимум интерактивност, а в повечето случаи дори и каквито и да били “нагледни” материали.

 

И в това отношение за пореден път има какво да почерпим от родината на маркетинга. Ето как започва един сериозен, дебел и луксозен американски учебник по най-скучната икономическа дисциплина – статистиката: “Една маймуна се събудила и решила да похапне нещо. Огледала се, но на каменистата почва наоколо не открила нищо, което да става за ядене, да не говорим за любимите й боровинки. След дълги безплодни опити тя се отправила към тъмнозеленото петно в далечината, където край едно поточе най-накрая успяла да открие своята кулинарна мечта. Така три дни маймуната осъмвала на различни места и дълго се лутала докато накрая пак откривала своя любим деликатес близо до водата. На четвъртия ден претенциозната животинка вече започвнала деня си като се оглеждала за зеленина на хоризонта, която да свидетелства за наличието на вода, защото там е най-вероятно да открие любимата си африканска боровинка.

Ето как нашата братовчедка по еволюция се научила да използва теорията на вероятностите. И ако една маймуна улеснява живота си като използва тази основна статистическа теория, какво остава за всички нас, които не само, че имаме малко повече разум от нея, пък и вече държим в ръцете си този забележителен учебник по статистика.”

 

Удивително е как дори преписваните от прости, ясни и увлекателни оригинали, български учебници успяват да звучат по толкова отблъскващо сухарски начин. Чудодейната способност на авторите да превръщат ясната мисъл в заплетено словесно кълбо, ги приближава до магьосници, които само с поглед могат да превърнат солетите в кадаиф.

 

Ако преди да започне да кариерата си професорът по маркетинг поне веднъж не е заставал зад щанд, той все едно се заема да преподава плуване без цял живот да е влизал във водата. Маркетингът се занимава с поведението на стопанските субекти, но дори и най-прецизната дефиниция трудно ще продаде и един геврек. Продаването е изкуство, преподаването – също, и точно в преподаването по маркетинг тези две изкуства би трябвало да се срещат.

 

За жалост маркетингът в България представлява разклонили се в две посоки мутации на здравия разум. Теория и практика, съществуващи независимо една от друга. Теория, която преписва книгите и най-често дава примери отпреди раждането на повечето студенти. А от друга страна практика, в която ври и кипи, но която убягва от „обобщаващия” поглед на теорията. И точно тук е огромният резерв на тази наука. Пред играчите на българския пазар стоят реални задачи, с които те всекидневно се борят. Именно казусите, пред които ни изправя скептичният български потребител, разкриват хоризонтите пред маркетинговата наука у нас.

 

Умелото или неумело боравене с принципите на маркетинга пред очите ни променя бизнеса, собствените ни доходи, дори и политическата история. Спомняте ли си най-сложно говорещият премиер на България? Ако словата, с които ни заливаше, бяха локум, той щеше да се проточва от Ябланица до София, а в орехите му щяха да чупят зъби и най-търпеливите слушатели. Съименникът на Котлър, антикомуникаторът Филип Димитров сдаде поста си едва след като срина партията си до мизерните 17% от гласувалите, с което доведе на власт и катастрофалния за страната Виденов. Едва ли някой може да оспори това, че и сегашният президент дължи поста си на провала в PR-а на Петър Стоянов.

 

Когато попитах Димитър Алексиев, по това време генерален мениджър на Загорка&Ариана, „Какво е маркетингът?” той им отговори “ това са жизнените сокове, които хората работещи за марката успяват да й влеят”. Маркетингът наистина е жив и е около нас. С рекламите се сблъскваме всекидневно, коментираме ги и им се подчиняваме. Рекламните приходи в огромна степен влияят и на четвъртата власт – медиите. За PR-а може да се научи повече от позицията на кмета за приютите за бездомните кучета, отколкото в СУ - приют за макети на динозаври и преподаватели, странстващи по провинциалните вузове. Личните продажби не са в V глава на учебника, а в бензиностанциите, когато докато плащате горивото си успяват да ви накарат да си купите и дъвка. Промоциите, наред с всичко друго, са и онези червени листчета, за които се озъртаме в магазина.

 

И докато маркетинговата наука не осъзнае мисията си да предлага на студентите практически знания, които ще им бъдат полезни в работата, на нея ще продължава да се гледа като на досадна сухарщина. А в рекламните агенции ще продължават да постъпват на работа хора “с широка обща култура” и… да се обучават на място.

 

Сещате ли се за един изплезен чичко с рошава коса. На приеми ходил с костюм, но без чорапи, а приятелите му твърдят, че любимото му занимание не било физиката, а свиренето на цигулка. Айнщайн. Има Нобелова награда. Той става световно известен само с три букви – “Е=m.c2”. “Абе, на гениите им е позволено да са луди” – ще каже някой. Но май по-скоро пак се повтаря същата история с формата и съдържанието. С интересната, забавна и провокативна форма на сериозното и задълбочено съдържание.

 

—————————————–

 

* O, sancta simplicitas – думи приписвани на Ян Хус, произнесени към една бабичка, която хвърлила дърва на кладата му, вярвайки че с това ще заслужи опрощение на греховете си. Авторът на тази статия си поставя далеч по-земни цели. Хвърляйки дърва в кладата на преподаването по маркетинг той се надява поне да стане хубав огън и… малко по-светло в академичните среди.

Маркетинг план - пиар на българския град

Маркетинг план на българския град

 

Добрия кмет не мисли само за такса смет

едно интервю на Светослав Билярски  с Добрия кмет

Морската столица, градът на липите, градът на тепетата, градът на розите, градът на хумора… PR-ът на българския град не е от вчера.  Днес, повече от всякога е ясно, че кметът е мениджър, който трябва да се погрижи и за комуникационната стратегия на града.

Разкрачен между двата мандата, Добрия кмет е намерил време за мен и ме посреща в кабинета си. Докато си записава нещо в тефтера, секретарката ми донася чаша минерална вода. Вниманието ми привлича огромната му бибилиотека. “Човек се учи непрестанно – усмихва се моят домакин. Неслучайно казват, че мозъкът е единственият инструмент, с който можеш да си служиш непрекъснато – дори докато пътуваш, вечеряш или си във фитнеса.” Разговорът ни започва с признанието, че за него въпросът отдавна не е “Защо ми е PR?”, а “Как да го направя?”. “Преди 2000 години Сердика става известна с минералните си бани и славата й достига чак до Рим. През социализма Димитровград се промотира на гърба на трудово-бригадирската еуфория. Станке Димитров, Благоевград и Толбухин заложиха на номенклатурни имена и закономерно намериха място в стихосбирките на конюнктурните поети. Петрич извади късмет със светлия образ на Ванга, да не говорим за Правец - с нечий още по-светъл образ.” Добрия кмет вече осъзнава, че:

Идеите за PR са навсякъде около нас и ако не ги откриваш, значи не гледаш достадъчно добре.

Той търси уникалното в своя град - има ли наоколо морета, планини и небета? Има ли статуи, кули, скални рисунки на първобитни хора? Има ли специфични суеверия, ритуали, музикални инструменти или празненства? Има ли известни певци, артисти и спортисти родени там? Има ли уникални регионални ястия, питиета или местни продукти? А ако няма, Добрия кмет ще си ги измисли, а после ще им спретне един добър PR.

Архитектура

Архитектурната атракция си остава най-убедителният начин да се създаде ярък образ на града - Париж и Айфеловата кула, Барселона и Гауди, Москва и Кремъл, Рим и Колизея, Пиза и наклонената кула, Рио и Христос, Ню Йорк и Статуята на свободата. Това е всеизвестното архитектурно лого на града. Представете си какво биха представлявали Търново без Царевец и Балчик без своя “ботанически дворец”. Ако няма архитектурна забележителност, тя може да се построи. “Но статуята на София пред ЦУМ трябва да ни е обеца на ухото – цъка с език Добрия кмет – ако не успееш да направиш нещо наистина ефектно, по-добре e да не правиш нищо…” Рядък шанс за съчетаване на естетика с функционален бенефит предлага Видин - там се надяват на моста над Дунав като евреите на Месия. Той би оправил всичко - и имиджа и икономиката.

Продукт

Ако няма дворци и мостове, Добрия кмет ще измисли друга атракция. Доста български градове са известни с хранителните си продукти. Виното е истинско вино само ако е от Мелник, ябълките - от Кюстендил, халвата - от Ябланица. Самоков е известен с картофите, Сунгуларе с ракията, Любимец с дините, а Русе… с русенското варено. Блестящият PR успя да създаде на Севлиево ореол на български Клондайк, само че за добив на файанс и тоалетни чинии. Свиленград се слави с митничари, а навремето плевенчанки превърнаха ШЗО в бленувано място за изкарване на казармата. Лошо няма – това също си е слава.

Събития и развлечения

Но в нашия град няма паметници и няма продукти, какво да направим? Организираме събитие! В испаското градче Буньол са измислили боя с домати. В Рио има карнавал. В Холивуд раздават “Оскари”. “Какво още не е правено?” – пита се Добрия кмет. “Фестивал на кебапчето!” – отговоря си той и ми намига доволен от себе си. Разбирам, че вече го е предвидил в предизборната си програма. С това ще нацели избирателя право в сърцето. Времето на ленинските съботници за почистване на града отмина безвъзвратно, но виж, за съботник на теферич всеки е готов. Бирфестовете вече се превръщат в традиция, но бири много и те ни разделят, а кебапчето е едно и пред него всички сме равни.
На казино в Лас Вегас, на гондола във Венеция, на опера в Милано, на карнавал в Рио, на дискотека в Ибиса – развлеченията също са добра опция. Привличат инвеститори, помагат за популяризиране на местните продукти и подхранват шовинизмa на гражданите. “Нека колегите се запитат – защо хората идват в моя град? Ако отговорът е на Пловдивски панаир или на кални бани – добре. Ако не – да сформират клуб за изследване на Царичинската дупка, състезания с охлюви в град Лъки или Love-парад в Карнобат! Каквото и да направят е по-добре от това да стоят със скръстени ръце – разпалено обяснява моят домакин. Ето колегата от Каварна е истинският днешен пионер на ивент-кметуването!”

Рекламни лица

Националните герои също са добра реклама. И тук вече не става дума за Ботев и Левски, а за Слави и Стоичков. Учиндол не е Грейсленд, но покрай Слави нищо чудно и да стане някой ден. Рапърът Мишо Шамара се наложи с фюжън между твърд уличен жаргон и мек варненски диалект, а Ванко 1 вкара регионалния пловдивски джингъл “майна” в устите на рапъри от цялата страна. Откакто в Поручик Чунчево закъкри лютеницата на Стефан Софиянски селото стана част от политическата ни география.
Може да се използват и измислени герои. Хиляди туристи пътуват до Лапландия, страната на Дядо Коледа. Парка на Дракула в Румъния е тотален хит. Въпрос на време е някой южен български град да се обяви за родно място на Баба Марта – кой ли ще се сети пръв. Добрия кмет развихря въображението си: “Бай Ганьо е идеалното рекламно лице на Свищов - родния град на неговия баща. Една гостилница с това име несъмнено ще бъде “смашинг съксес” в студентския град.”

Музеи

Що се отнася до музеите, те може да се отупат от прахта и мухъла. Защо да търсим сензационни находки отпреди 2000 години, когато дори героите отпреди 2 години вече са забравени? В Ню Йорк и в Берлин откриха музеи на секса и еротиката, с отлично вървящ мърчандайзинг - презервативи, белезници и списания… Една от най-големите забележителности на Лондон е музеят на известността “Мадам Тюсо”. Кое общобългарско качество можем да музеифицираме? Може би Глупостта? България си плаче за Музей на тримата глупаци - пълен с родни книги, филми, скулптури и с восъчна статуя на депутата по-известен като “Тъпото” - политически некоректно, но все пак ефектно.

Името

Има градове и селища, които са по-известни, отколкото познати. Каспичан, Бусманци, Сусурлево - когато нищо вече не може да помогне, значи е време за name-лифтинг. Това просто означава, че Михайловград се превъръща не в традиционното Кутловица, а в имиджовото Монтана. Само заради името си Каспичан е отнесъл безброй шеги и обиди по свой адрес. А градът е гордо разположен между Плиска, Преслав и Мадарския конник – колко по-подходящо би било той да се нарича Тангра! Говедарци постепенно загуби славата си на център на волните студетски приключения. И нищо чудно - в ерата на брандинга неговото име не звучи никак секси. Виж, Венера е вече нещо друго – името на покровителката на любовта би му прилягало много по-добре. Да не говорим за Дупница, име което също изглежда неспасяемо…
“Всъщност името Дупница вероятно идва от дупките, с които неговите кметове трябва да водят всесезонна борба – шегува се Добрия кмет, но изведнъж става сериозен: Със сигурност най-скучният начин за провеждане на кандидаткметска кампания е да мънкам за решаване на ежедневните проблеми – данъци, такси, жалби срещу незаконни строежи и бездомни кучета… Тази песен вече сме я слушали и едва ли предизборните клишета още хващат дикиш.” Добрия кмет отдавна е осъзнал, че на PR-ът на града е PR и на самия кмет.
Докато ме изпраща Добрия кмет разперва безпомощно ръце: “Досега не ми е известно в предизборната програма на някой колега да е залегнало разработването и прилагането на стратегия за маркетинг на града.” Но Добрия кмет се сеща да таргетира и аудитория с по-широк мироглед. Ако на всичкото отгоре спечели и изборите – тогава ще спечели и целият град.

Рекламата - Изкуството да разделиш човек от парите му

Изкуството да разделиш човек от парите му

 

„Рекламата е комерсиално изкуство, защото целите му са финансови. Когато правиш нещо, за да ти бъде платено, това не може да бъде чисто изкуство. Но от друга страна и Микеланджело е рисувал за пари. А на Моцарт са казвали: “искаме нова соната до сряда за посрещането на еди кой си крал.” Така че не знам къде е границата между търговията и изкуството. Основната разлика е в това, че рекламата е временно изкуство, което бързо се забравя.”
Франк Лоу – основател и собственик на една от най-големите рекламни вериги в света, останал в историята на рекламата като автор на кампаниите Smirnoff и Heineken


 „Ако рекламата и изкуството бяха едно и също, те нямаше да имат различни имена. Общото между тях е само в креативността. Не трябва да забравяме, че рекламата съществува, за да помага на хората да се докопат до парите в джобовете на други хора. И тъй като някои хора имат много пари, те могат да наемат талантливи хора, които знаят как да откраднат много пари от джобовете на останалите.”
Филип Старк – един от най-популярните световните дизайнерите на последните десетилетия

„Отдавна не мисля, че рекламата е изкуство. Бил Бернбах казваше: “рекламата е най-жизненото изкуство на нашето време” и аз се съгласявах с него. Но вече не съм толкова сигурен в това – рекламата е изпусната и вече живее свой живот. Навремето ние бяхме доста наивни и само се опитвахме да я задържим на крака, без да си мислим, че сме част от креативната революция. Но удовлетворението е същото като при изкуството – моята реклама на Avis е най-често копираната в света, а това признавам е много приятно.”
Хелмут Крьоне – една от легендите на DDB, автор на рекламите на VW и Avis

 „Бях на едно интервю с президента на Foote, Cone & Belding и J. Walter Thompson. Според тях рекламата трябвало да казва: “това са фактите, а сега ме купи”. Ние с тях явно не сме в един и същи бизнес. За мен рекламата е отровен газ – тя атакува очите, атакува гърлото ти, вцепенява главата ти, разтриса те и по възможност те нокаутира. Рекламата трябва да се опита да направи това.”
Джордж Лоис – един от най-радикалните рекламисти през 60-те и 70-те, нашумял с рекламите си за MTV, автор на три книги

„Рекламата е повече от изкуството да разделяш хората от парите им. Тя е изкуството да ги избавиш и от страховете им. Смятам, че рекламата и изкуството все повече се сливат, но много хора се страхуват да го признаят. Вече всеки може да създава изкуство и за това не му трябват повече от пет секунди – не е по трудно от това да се запишеш в училище по самба. Наистина е страхотно, че днес във всеки миг се сблъскваш с всевъзможни форми на информация.”
Марсело Серпа – криейтив директор на Almar BBDO, носител на десетки награди от най-престижните рекламни фестивали

„Не ме интересува дали хората се разделят с парите си. Гордея се с това, че през живота си не съм влизал в банка – има кой да се погрижи за това вместо мен. Но намирам кредитните карти за едно от най-великите открития. Не мисля, че изкарването на пари е изкуство, защото съм виждал достатъчно глупави хора да стават ужасно богати.”
 Оливиеро Тоскани – човекът, стоял зад кампаниите на Benetton в продължение на осемнадесет години

 „Рекламата не е изкуство, тя е начин, по който хората, които произвеждат нещо говорят на останалите за своите продукти. Продаването на коли става в шоурумовете, на храна в супермаркетите, а на пари – в банките. Рекламата само се опитва да разграничи брандовете и да им придаде персоналност, за да могат хората да ги различават. Рекламата рядко може да продаде продукта - само ако е нов и то на базата на информацията, а не на манипулацията. Всъщност един от най големите митове на рекламата е това, че тя манипулира, за да продава. Манипулацията в рекламата свършва само до личността, която марката си изгражда.”
Тим Дилейни – Криейтив директор на BBDO London през 70-те, носител на многобройни награди за рекламите си на Adidas, Guardian и Porsche, собственик на агенцията Legas Delaney

„Мисля, че рекламата е начин да се правят пари. На стената си съм окачил огромна банкнота, за да има на какво да се моля.”
Джери Дела Фемина – автор на едни от най-екстравагантните кампании и книги, посветена на рекламата

 „Човек не се нуждае от много - от подслон, от храна и от любов. Повечето неща, които продаваме не са много необходими. Но пък точно заради тях си струва да се живее.”
Клиф Фриймън – рекламите му за Wendy’s и Little Caesar’s са продали милярди хамбургери и пици

Реклама, Реклама… - 40 НЕ в рекламата

Реклама, Реклама… - 40 НЕ в рекламата

Често умението да отказваш е единственият начин да запазиш достойнството си.

Светослав Билярски

За жалост, притиснати от бизнес средата, рекламните агенции у нас са принудени да правят ежедневни компромиси с принципите си, а след това да се оправдават за зле свършената работа с дежурното “така си го искаше клиента”. Но в крайна сметка, кой им е виновен?! В живота има неща, които или трябва сам да отстояваш, или вечно ще се чудиш защо никой не ти ги дава даром. Достойнството е едно от тях.

Така една софийска рекламна агенция решава вместо да участва в конкурси за обслужваща агенция, самата тя да организира конкурс за клиенти! Добрахме се добра до формуляр за участие в замисления конкурс. Представяме ви го със съкращения.

Уважаеми Sir/Madam,

във връзка с вашето желанието да участвате в обявения конкурс за клиенти, ви изпращаме принципите, въз основа на които нашата рекламна агенция изгражда отношенията си с клиентите. Съгласието с тях е задължително условие за допускането ви до втория кръг на конкурса.

1. Клиентът НЕ е прав
Ако знаеше какво е добре за него, клиентът щеше да има собствена агенция. Ако някой настоява сам да си предписва лечението, по-добре да не ходи на лекар.

2. НЕ може да стане тази седмица
“Клиентът се гордее с добрата реклама години след като е забравил, че тя е закъсняла с няколко дни.”

3. Идеите НЕ са безплатни
Безплатни са джанките. Но някой да е чувал израза “джанката на тортата”?

4. Рекламата НЕ вкарва в магазина
Тя изгражда емоционалната връзка между марката и клиента. А това не става с една публикация и два билборда. Колко пъти си чувал за марката на колата си преди да я купиш?

5. НЕ си харчи парите за реклама
Ако продуктът ти не струва, не си хаби парите да го рекламираш. Така или иначе 85% от новите продукти умират още през първата година. Не пишете реквиеми за умиращи продукти.

6. НЕ е важно какво мислиш за продукта си
Ти ли си таргетът, ти ли ще си го купуваш този продукт? Важно е какво мислят за него потребителите му. Питаш ли ги достатъчно редовно?

7. Как ще рекламираш щом НЕ знаеш какво значи “реклама”
Хиляди хора я правят, милиони я виждат. В нея се влагат милиарди… Но какво точно означава тази дума? Защо не отвориш речника и не провериш!

8. Продуктите НЕ се продават
Рекламата не продава продуктите, тя кара потребителите да си ги купуват.

9. НЕ трябва да те харесват всички
Ако всички те харесват значи никой не те харесва. 80% от продажбите ти се дължат на 20% от потребителите.

10. Потребителите НЕ са олигофрени
След рекламата на тоник те не си купуват леопард. Те не мислят, че мечките пият Кока Кола, нито, че погледнати през бутилка водка, жените имат вампирски зъби…

11. Твоят продукт НЕ е важен като слънцето и въздуха за всяко живо същество
Щастливият представител на таргета и идеализираният продукт са двете патерици, на които се подпира кекавият криейтив. Това е капиталистически реализъм. Сещате ли се за онази реклама, в която семейството се сплотява консумирайки продукта? На какво точно беше тя?

12. Среден потребител НЕ съществува
“Ако съществуваше, той щеше да бъде с един тестис и една цица.”

13. Потребителят вярва на кова, което правиш, а НЕ на това, което му казваш
Аудиторията не попива думите ти като гъба. Тя сама си прави изводите за теб. Шутът разказва виц – ние разбираме “ти си смешен”. Шутът казва “аз съм смешен” –  ние разбираме “ти си безсилен”. Пожарникарят казва “спасих дете” – ние разбираме “ти си герой”. Пожарникарят казва “аз съм герой” – ние разбираме “ти си фукльо”.

14. Потребителят НЕ плаща за продукти
А за собствената си представа за тях.

15. НЕ рекламирай продукти, рекламирай емоции
За потребителя тапетите не са хартия, залепена на стената, а уют. Мобилният телефон не е устройство за предаване на звук, а непрекъсната връзка с най-близките ти хора. Колата не е ламарина с гюрук, а престиж в очите на околните.

16. Рекламата НЕ може да продаде всичко
Дори и да успееш да продадеш сладолед на ескимосите, това ще е от полза главно за производителите на сироп за кашлица.

17. Рекламата НЕ се дели на продаваща и креативна
 Нито на продуктова и имиджова. Нито на медийна и BTL. Нито на оригинална и адаптирана. Нито на въвеждаща, активна, подържаща или напомняща. Рекламата или изгражда бранда, или не успява.

18. Брандовете НЕ са продукти
 Продуктът е просто един пакет. Брандът е пакет, която притежава част от съзнанието на потребителя.

19. Да си последователен НЕ значи да повтаряш едно и също
Брандът е личност. Той може да е сериозен или да се шегува, да е агресивен или да си почива.

20. НЕ е вярно, че няма лоша реклама
 Рекламирането е като участие в училищен празник. За пет минути ставаш център на вниманието - можеш да блеснеш, но може и да се провалиш.

21. НЕ можеш да кажеш всичко
 Така или иначе може да те запомнят само с едно нещо. “Ние можем да работим бързо, евтино и качествено – изберете си едно от трите.”

22. Нито един продукт НЕ е съвършен
Но всяко нещо има и добра страна, която чака да бъде осветена.

23. НE копирай конкурентите
Бъди различен. “When everybody zig, we zag.”

24. НЕ е важно колко е голямо логото
Затова е по-добре да бъде малко. Рекламата е писмото, а логото – подписът. Е, разбира се никой не може да ти забрани да се подпишеш на цяла страница.

25. НЕ си сменяй слогана
Освен ако не те посъветваме.

26. НЕ казвай, а показвай
По-добре е един път да видиш, отколкото десет пъти да чуеш.

27. НЕ досаждай
Брандът е приятел на аудиторията, но колко дълго ще издържиш някой приятел да ти повтаря едно и също нещо по пет пъти на ден?

28. НЕ се изхвърляй
Рекламните балони се пукат мълниеносно.

29. Продуктът НЕ става известен покрай производителя си
А обратното. Никой не се интересува от процеса на работата ти, а от резултатите от нея. За публиката е важно кой печели състезанието, а не кой как е тренирал.

30. За PR НЕ трябва да се плаща
Ако някой плаща, за да прочете името си във вестника, значи той не може да измисли интересно събитие, което да привлече вниманието на медиите. Но не си мислете, че интересните събития се правят без пари.

31. Плащай, но НЕ поръчвай музиката
Колкото по-често агенцията се оправдава: “така си го искаше клиента”, толкова повече глупости е произвела напоследък.

32. Рекламата НЕ е разход, а най-силното оръжие на бранда
Когато продуктите стават все по-еднакви, единствените разлики между тях остават разликите в комуникацията.

33. Рекламата НЕ е наука
Рекламата е ежедневна практика. А науката описва каква е била практиката преди 10 години.

34. Рекламата НЕ е бизнес
Рекламата е изкуство, което достига до парите на потребителя, минавайки през неговото съзнание. Ако за една агенция печалбата е по-важна от качеството на идеите, които създава, тогава е по-добре тя да се преобразува в чейндж бюро.

35. Агенцията НЕ създава клипове и плакати
Тя създава идеи. С десет пъти по-малък бюджет, една добра идея може да постигне повече от една лоша идея.  Рекламите са като вицове – чуваш хиляди, а запомняш единици.

36. НЕ питайте агенцията какво мисли, а какво е направила
И най-големият шит може да бъде обоснован, защитен и възпят. Но той си остава шит. Повечето хора са неосъществени оратори, които от време на време се занимават и с професията си.

37. Името и големината на агенцията НЕ значат нищо
Те значат само, че агенцията е известна и голяма. И нищо повече. Над добрите идеи няма монопол.

38. НЕ можеш да продаваш по един и същ начин на различните аудитории
Мъжът вижда в любимата си кола нейното устройство, а жената – това, че е “сладка”. За бабата гащите трябва да топлят, а за внучката - да са секси.

39. Високата комисионна на агенцията НЕ е гаранция за качество
Не можеш да пробягаш 100 м. за 9 сек. Независимо колко ти плащат.

40. Ако НЕ мислите така
Намерете си друга агенция.

 
За съжаление конкурсът е отложен за неопределено време и настоящият “формуляр” така и не достига до потенциалните клиенти. Засега той се радва само на одобрението на рекламистите, сред които се разпространява апокрифно. Кой знае – може би някой ден и на него ще му дойде времето.


Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003
« Previous Page
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1002

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-includes/kses.php on line 1003
Next Page »

Deprecated: Function ereg_replace() is deprecated in /home/brabdlni/public_html/brandbuilding.bg/wp-content/themes/fastway2/footer.php(1) : eval()'d code on line 1
LinkDock.com You found linkdock.com, so will your customers. It's a great label for your website and will help you define your identity on the Web.