България е страна, която пази традициите и гледа в бъдещето.
Трябва като начало да се подчертае, че бъдещето никога няма образ. Изобщо волята за футуризъм липсва. За сметка на това изобилстват образите на традицията – кукери, нестинари, занаяти, фолклор… Изключително любопитно е да се проследи, кои са последните престижни образи, чрез които България описва себе си – образи от началото на века. Настоящето присъства единствено и само чрез хотели. На визуално ниво България изглежда като страна от 19 век, но придобила съответните удобства, за да приюти немного претенциозни чужденци в условия от 20 век. България непрекъснато излъчва за себе си образи на отминалото време. Тя е готова да се разпознае във всеки миг от 1300 годишната си история, но отказва категорично да се разпознае в каквото и да било настояще. Образите, които ни представят, са идеализации и естетизации на миналото. Тракийските съкровища и гробници са “образци” на античната красота. Възраждането е живописно с цветните си къщи и подредените си градинки и цветята, които надничат между калдъръмите. Началото на века (периода след Освобождението до 1944, доколкото именно 20-30 години са избрани като представителни за този период според националните презентации) е европейско, архитектурата е донесена направо от Виена или Централна Европа, градските центрове са изпълнени с “граждански дух”. Тук историята прескача един период и попада в настоящето, което е придало на красивото минало Sheraton и Hilton. Прекрасно е, че имаме красиво и живописно, митично, духовно и възвишено минало, но то не може да се живее. Миналото се вижда в музеи, но това би могъл да бъде само един кратък отрязък от един ден в България. Вие бихте ли отишли в страна, в която има само музеифицирано минало? Перспективата е страховита. Дори един ден в такава страна ще остави миризмата на нафталин завинаги в спомените ви.